Къде е границата между удоволствието от разнообразен секс и хиперсексуалността? Как да разберете дали сте просто освободен, изтънчен познавач на любов или имате проблеми?
На този въпрос отговарят специалистите.
Да започнем с това, че тежестта и значението на сексуалното желание се различават при различните хора. Това се влияе както от вродени, така и от придобити през живота фактори. В сексологията е обичайно да се оценява дадено ниво на сексуална нужда чрез определяне на така наречената сексуална конституция, която може да бъде силна, средна и слаба. За да го определят, експертите разчитат на такива показатели като възрастта на пробуждане на сексуалното желание (либидо), възрастта на началото на менструацията или първата еякулация, ексцесът – максималният възможен брой завършени полови контакти за 24 часа, трохантерният индекс – съотношението на височината към дължината на крака и други косвени фактори като съотношението на пубисното окосмяване или дължината на пръстите. Но тук трябва да сме наясно, че живеем повече в културна среда, отколкото в биологична.
На коя възраст интимността носи максимално удоволствие на жените
И за да определите дали вашата сексуалност надхвърля нормата, е важно да дефинирате самото понятие „норма“, което е доста неясно в сексологията. Затова ще започнем от понятието „сексуално здраве“.
Според дефиницията на Световната здравна организация, сексуалното здраве е комплекс от телесни, емоционални, интелектуални и социални аспекти на съществуването на човека, които положително обогатяват човека, повишават общителността на човека и способността му да обича. Съответно, ако всички аспекти от живота на човек – телесен, емоционален, интелектуален и социален – са заети с мисли за реализиране на еротични фантазии и желания, тогава най-вероятно такъв човек ще изпитва дискомфорт.
Именно този субективен дискомфорт и неконтролируемите мисли, които носят необмислените действия, можем да наречем хиперсексуалност. Според Международната класификация на болестите (МКБ-10) хиперсексуалността все още е диагноза. Женската хиперсексуалност се нарича още нимфомания, а мъжката – сатириазис.
Ако се прецени обективно, можем да говорим за хиперсексуалност, когато човек изпитва дискомфорт от натрапчиви мисли за интимност, които водят до натрапчиво поведение и загуба на контрол над себе си. Хиперсексуалността може да се прояви при различни хора по различни начини: за някои това е постоянно самозадоволяване и концентрация върху себе си, за някой е страст към порнографията , за някой е постоянно търсене на нови партньори – а не постоянни. Понякога се стига дотам, че човек не може да има контакт с предишен партньор, т.е. факторът на новостта става фундаментално важен.
Как да бъдеш секси – 7 съвета за стил, които трябва да знаеш
Ако човек се справя с особеностите на своята сексуалност, насочва я в правилната посока, работи върху взаимоотношенията, тогава в този случай не говорим за „хиперсексуалност“, дори ако човек има наистина силен сексуален темперамент и обръща повече внимание на тази сфера от живота си.
Ако смятате, че имате нужда от помощ, винаги можете да се свържете с експерти. Лекарят ще извърши необходимата диагностика, включително изследване на хормоналния фон, който може да е причина за нарушенията, психическо изследване, ако е необходимо, CT / MRI или ще изпрати до свързани специалисти – ендокринолог, гинеколог, уролог, психиатър . След това, ако е необходимо, ще предпише терапия, която може да включва медикаменти и/или психотерапия.
Но, ако нямате проблеми с вашия партньор (или партньори), ако не се самозадоволявате непрекъснато, не гледате нон стоп порно или не търсите връзка за една нощ – всичко е наред!