Пациентите често посочват стреса като една от основните причини за лошо здраве. Това е особено вярно в случай на инфаркт или обостряне на предишни сърдечни заболявания.
В биологичен смисъл под стрес се разбира всяка промяна в околната среда, която застрашава системната хомеостаза, тоест съществуващото оптимално състояние на баланс в организма. Повечето стресови ситуации предизвикват защитни реакции на молекулярно, клетъчно или системно ниво, влияещи върху появата на различни заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания. Изчислено е, че хората, живеещи в състояние на стрес, са по-склонни да страдат от сърдечно-съдови заболявания и са по-податливи на исхемични инсулти.
Как тялото реагира на стрес?
Силният стрес води до формирането на множество много сложни физиологични и неврохуморални реакции. При по-голямата част от стресовите ситуации в организма се наблюдава повишена секреция на определен хормон на хипофизата, т. нар. адренокортикотропин или накратко АКТХ. Увеличаването на концентрацията на този хормон е необходимо за поддържане на жизнената активност на тялото, особено при условия на силен стрес.
Все пак трябва да се отбележи, че повишаването на концентрацията на ACTH, което е полезно за кратко време, става изключително вредно и разрушително, когато продължи повече от необходимото.
Ефектът на стреса върху кръвоносната система
Поради връзката, която възниква в тялото между нервната и сърдечно-съдовата система, дори по време на лек стрес, сърдечната честота се ускорява заедно с повишаване на кръвното налягане. В същото време кръвният поток през коронарните съдове (артериите, които захранват сърцето) и следователно през сърдечния мускул се увеличава. Всичко това води до повишена нужда от кислород в сърцето. Опасни клинични последици от това състояние са: артериална хипертония, инфаркти, инсулти, аритмии и тромбози.
Стрес и сърдечна невроза
Сърдечната невроза или синдромът на Da Costa е вид психоневроза, при която пациентът чувства неразположения от сърдечния мускул, въпреки липсата на патологични промени в този орган.
Пациентът най-често се оплаква от задух (невъзможност за дълбоко вдишване), болка в сърдечния връх (най-често от натискащ характер), сърцебиене.
И въпреки че този синдром не се отнася за класическото сърдечно заболяване, той е хроничен, с периодични обостряния и риск от развитие на ортостатична хипотония.
Стрес и атеросклероза
В момента сред факторите, които увеличават риска от атеросклероза и нейните усложнения, трябва да се спомене същият стрес. Смята се, че хората, които реагират силно на стресови ситуации, са по-склонни към атеросклеротични лезии на коронарните съдове, развитие на коронарна болест на сърцето и инфаркт.
Освен това продължителният стрес води до развитие на хипертония, считана за най-важния рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и смърт в света. Стресовите ситуации увеличават вероятността други неблагоприятни рискови фактори за атеросклероза да засегнат тялото – повишаването на нервното напрежение кара много хора да пушат, да пият, да ядат нездравословни храни и да приемат лекарства, които не са предписани от лекар.
По този начин препоръките на Европейското дружество по кардиология, засягащи както превенцията на сърдечно-съдовите заболявания, така и сърдечната рехабилитация, включват препоръки за намаляване на нивата на стрес при пациентите.
Стрес и инфаркт
При определена група хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания или продължително време подложени на стрес, в даден момент защитните механизми на организма се изчерпват и последствията са трагични. Отдавна е известна връзката на внезапния стрес, например емоционален, с появата на инфаркт. И така, учените смятат, че важна роля в развитието на такава връзка като „стрес – инфаркт“ играе прекомерното стимулиране на симпатиковата нервна система, което може да причини редица промени:
- дисбаланс между консумацията и доставката на кислород към сърцето
- повишено съсирване на кръвта с едновременно намаляване на способността на организма да противодейства на това явление
- животозастрашаващи сърдечни аритмии
За съжаление днес почти винаги и навсякъде сме стресирани. Дори такива примитивни фактори като изменението на климата, повишените отговорности на работното място, преместването в друг град могат да бъдат стресиращи за сърцето.
Всичко, което можем да направим, е да научим и прилагаме подходящи стратегии и техники за управление на стреса. Според специалистите това е толкова важен елемент от профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, колкото и физическата активност, балансираната диета или отказът от тютюнопушене.