Този елемент заема четвърто място по обем в тялото, на второ място след мастодонти като калций, калий и натрий. Ролята на магнезия е трудно да се надценява, той пряко или косвено участва в около двеста процеса в организма.
Целият магнезий в тялото би се побрал в две супени лъжици. Но ролята на минерала е огромна – без него няма да има здрав скелет, силни мускули и спокойствие. Магнезият участва в работата на всички вътрешни органи – от мозъка до пикочния мехур. В малки количества този елемент присъства в почти всяка клетка на тялото. Това е необходимо, за да се поддържа балансът на водата и разтворените в нея йони, пълноценното функциониране на клетките, функционирането на всички тъкани и органи.
Има доказателства, че до 25% от възрастните страдат от магнезиев дефицит. Това се дължи на факта, че получаваме недостатъчно количество от него с храната и напитките. Поради това може да има различни здравословни проблеми. По принцип недостигът на магнезий е нещо типично за 85% от хората, като 45% от нас имат дефицит в една или друга степен.
Стойността на магнезия за човешкото тяло
Магнезият е изключително важен за всеки човек. Той ни дава енергията, необходима за живота, отговаря за състоянието на опорно-двигателния апарат. Освен това помага и за поддържане на работата на основните системи на нашето тяло – нервна, имунна и сърдечно-съдова.
Магнезият участва в енергийния метаболизъм на ниво отделни клетки и целия организъм. Без него човек би изпитвал постоянна умора и не би могъл да направи нищо.
Той е от съществено значение за нормалния растеж на костите, развитие на мускулите и координация на човешките движения. Поддържайки съдовия тонус, магнезият нормализира кръвното налягане и сърдечната честота.
За централната нервна система основното значение на този минерал се крие в неговата способността за намаляване на възбудимостта на невроните. Поради това помага за контролиране на нивата на стрес и участва във важни умствени процеси: памет, мислене и концентрация.
И не на последно място магнезият е „помощник“ на инсулина. Като улеснява проникването на този хормон в кръвните клетки, регулира нивото на глюкозата.
Признаци на магнезиев дефицит
Липсата на магнезий в организма може да се забележи със следните симптоми:
- Бърза уморяемост
- Затруднена концентрация
- Проблеми с паметта
Човек започва да страда от промени в настроението, внезапни пристъпи на тревожност и раздразнение.
Признаци за по-сериозен магнезиев дефицит са:
- Мускулни крампи
- Изтръпване и спазми в ръцете и краката
- Високо кръвно налягане
- Нарушения на сърдечния ритъм: тахикардия или аритмия
Понякога човек с липса на магнезий може изобщо да не почувства никакви негативни прояви. Поне докато дефицитът не стане критичен. Освен това изброените симптоми са характерни за други състояния и заболявания. Следователно, само лекар може да диагностицира липсата на магнезий.
Храни, богати на магнезий
Средно се нуждаем от около 300–400 mg магнезий дневно. Точната дневна доза зависи от възрастта и пола – при мъжете тя е по-висока, отколкото при жените. Коригирането на диетата ще помогне за поддържане на естествения баланс на този минерал в тялото.
Една от най-богатите на магнезий храни е сусамът. 100 грама от семената му съдържат 540 mg минерал.
Ядките също, особено кашу и бадеми, слънчогледови семки, елда, грах, боб и ечемик, които могат да се похвалят с високо съдържание на магнезий. Ябълките, бананите и грейпфрутите също са богати на този минерал.
Как да компенсираме дефицита на магнезий?
Преодоляването на магнезиевия дефицит трябва да започне с идентифициране на причината за проблема. Заболяванията на стомашно-чревния тракт и приемът на някои лекарства могат да попречат на успешното усвояване на веществото. А понякога магнезият влиза нормално в организма, но в недостатъчни количества, като се вземат предвид увеличените разходи. Например, не е достатъчно да се компенсира силен стрес или сериозно физическо натоварване.
Ако не е възможно да се повиши нивото на магнезий чрез преглед на диетата, то се коригира с лекарствена терапия.
Като цяло, магнезиевите добавки се считат за доста безопасни. Самолечението обаче е опасно, затова консултацията с лекар е задължителна.