Защо ескимосите никога не мият чинии

2050
Защо ескимосите никога не мият чинии

Когато чуем „ескимос“ обикновено се сещаме за студ, виелици и дребни хора, увити целите в еленски кожи. Но ескимосите са древен народ, който води началото си още преди нашата ера. Те имат интересна култура, която и до ден днешен се предава от поколение на поколение.

В спомените си за живота на ескимосите през 30-те години на ХХ век изследователят Ушаков пише: „Всички ядат с ръце, но на нашия остров ядат някаква каша, ядат без лъжици. Яденето се изсипва върху кютака и всеки потапя в него три пръста на дясната ръка – показалец, среден и безименен пръст и ги облизва. След насищането стопанката дава „вилюк” – парцал, и всеки изтрива устните и ръцете си. Съдовете обикновено не се мият.

Оттогава измина почти век и много се промени. Несъмнено суровите природни условия, в които живее коренното население на източна Чукотка, оказва значително влияние върху човешкото съществуване и на първо място върху начина на живот на ескимосите номади – пастири и ловци на северни елени, които са принудени да се адаптират към трудни условия на Далечния север. В крайна сметка, за разлика от градските жители, те са лишени от възможността да се насладят на постиженията на съвременната цивилизация.

Поради факта, че диетата на номадските ескимоси се състои предимно от сурови, замразени, сухи и по-рядко варени храни, те не изискват използването на голямо количество ястия за тяхното приготвяне и консумация.

Например, такива традиционни ескимоски ястия като мактак – замразена китова кожа и свинска мас, „ескимоски сладолед“ – акутак. За приготвянето му се използват горски плодове и разбита мазнина (еленска, моржова или тюленова), а по желание може да се добави риба, месо и захар.

И така, в условията на „вечна замръзналост“ снопчетата слама са се превърнали в най-доброто средство за почистване на съдове за ескимосите пастири и ловци на елени.