Всички знаем, че ругането не е хубаво нещо. Оказва се, обаче, че не е така. Ето в кои случаи си е направо безценно, според учените.
Ругатните ви помагат да издържите болката
Фактът изглежда не подлежи на съмнение: всеки, който някога е удрял пръста си с чук, знае лечебната сила на ругатните. Въпреки това учените от университета Кийл в Стафордшир решават да го тестват на практика и дълго измъчват собствените си студенти, принуждавайки ги да държат ръцете си в ледена вода. В резултат на това те потвърждават модела – тези, на които им е било позволено да ругаят във водата, са издържали по-дълго. Така че, следващият път, когато се нараните, ругайте си на воля.
Ругатните намаляват риска от развитие на хипертония и рак
Още един аргумент в полза на ругатните. Както показва съвременната психология, агресивните импулси (особено потиснатите) никога не остават незабелязани: налягането скача, окото потрепва и сърцето боде… И като „изпускате парата“ по познат и на пръв поглед дори безобиден начин, бързо се успокоявате и не позволявайте на стреса да ви „хапе“ отвътре. Ето защо, когато сте отново се окажете затворени на паркинга, не се срамувайте, ако неволно изругаете.
Ругатните имат по-голяма сила, отколкото си мислите
Дори ако сте шпионин на вражеска линия, няма да заблудите мозъка си: първото нещо, което ще ви дойде наум при сипване на сол в рана, ще бъде псувнята на родния ви език. По принцип няма кой знае какъв парадокс в това: човешкият мозък най-надеждно държи междуметията, които служат за отговор на всякакви сътресения. Същият принцип, между другото, служи за определяне на националността на жертвите при бедствия.
Ругатнята е невероятно гъвкаво нещо
Най-разпространената теория в това отношение принадлежи на Стивън Пинкър, американски психолог и лингвист, който идентифицира пет функции на ругатните:
- Обидни
- Катартични – тези, които помагат да се изхвърли негативното
- Диссферични – служещи за отрицателна характеристика на неутрални понятия
- Усилващи
- Идиоматични – когато се използват като забавна поговорка
Нуждата от лексика табу
Нуждата от лексика табу е една от основните езикови нужди. Пример за това са измислените езици. Например есперанто, който има по-малко от хиляда основни думи, сега се е сдобил с впечатляващ „неприличен блок“. Защото… Е, все пак трябва по някакъв начин да усетиш властта над демона, коментират специалистите.