Под микроскоп: „Чисти“ етикети

88

Ястията, отбелязани със символите: веган, без глутен, лактоза или без захар, означават за някои хора: „удоволствие без угризения“. Но избирането на продукти от т. нар чист етикет наистина ли е път към здравето и стройната фигура?

Всеки ще се възползва от избора на продукти с опростен и по възможност натурален състав – тоест без консерванти, изкуствени оцветители, овкусители и подобрители на вкуса. Важна е и степента на обработка – колкото по-обработен е продуктът, толкова по-вероятно е той да съдържа по-малко ценни съставки като витамини, минерали, антиоксиданти или фибри. Освен това обикновено има повече сол, както и захар и мазнини и следователно повече калории.

Какво означават най-популярните слогани и какво да търсите, когато купувате маркираните с тях продукти:

Без глутен: Това са продукти без глутен – тоест протеинът, съдържащ се в пшеницата, ечемика, ръжта и повечето овесени ядки. Те са подходящи за хора с чувствителност към глутен, но не са непременно по-здравословни от традиционните си колеги. Противно на общоприетото схващане, самото изключване на глутен от диетата не ускорява загубата на тегло. Безглутеновите заместители на основните храни често съдържат дълъг списък от хранителни добавки, предназначени да им придадат правилния вкус и текстура, и често допълнителни мазнини, въглехидрати – и калории.

Без лактоза: продуктите без лактоза не съдържат млечна захар. Лактозата сама по себе си не е вредна, но трябва да бъде намалена или елиминирана от хора, страдащи от дефицит на ензима, отговорен за нейното смилане. Важно е, че диета без лактоза не е същата като диета без млечни продукти. Последният се използва при алергии към млечните протеини и е много по-строг, тъй като изисква премахването на всички млечни продукти от диетата. Хората с непоносимост към лактоза, от друга страна, могат да консумират животинско мляко – например краве, овче или козе мляко, стига то да е правилно обработено. „Преработка“ обаче не означава влошаване на хранителната стойност на продукта – лактозата най-често се разгражда с помощта на естествени ензими.

Без захар: препоръките за намаляване на захарта са едни от най-универсалните диетични насоки, оттук и голямата популярност на продуктите, подсладени с други „подсладители“. Ксилитолът и еритролът са подсладители, включени в т. нар полиоли, които въпреки странното им и донякъде изкуствено наименование са естествени съединения, срещащи се в много плодове. Те осигуряват средно половината калории от захарта и имат по-нисък гликемичен индекс (GI) от захарта – което означава, че не повишават бързо нивата на кръвната захар.