През последните години възрастта на израстването се измести значително. Хората градят кариера, създават семейства и раждат деца много по-късно от предишните поколения.
На 14 лична карта, на 18 – правото да управляваш живота си по своя преценка, казва законът.
Но на 18 определено още не ставаме възрастни. Класическите социологически маркери на израстването се наричат получаване на диплома, самостоятелен живот без родители, създаване на семейство и раждане на деца, започване на кариера. И през последните няколко десетилетия тези важни стъпки в живота се изместиха все повече и повече. Сегашното поколение е доста различно от предишното.
18-29 години – това дори не е фаза на преход към зряла възраст – казва професорът по психология в университета Кларк в Масачузетс Джефри Дженсън Арнет. – Това е междинна платформа, нова фаза на развитие, която се нарича „зараждаща се зряла възраст“.
През този период преминаваме през пет междинни етапа :
- Време за възможност;
- Нестабилност;
- Изследване на собствената идентичност;
- Егоцентричност;
- Амбивалентно отношение към статуса на възрастен.
Въпреки това, във фазата на „зараждаща се зряла възраст“ често липсва желание и възможност да се допринесе за живота на семейството, общността и гражданското общество, подчертават експертите.
Има пример за друг тип израстване на хора, който по някаква причина не попада на фокуса на психолозите. Това беше отбелязано доста ясно сред младите хора, които бяха принудени да емигрират в друга страна или да се преместят в друг град. Зрелостта им е свързана с материалната подкрепа на техните родители и братя и сестри, които са останали в родината или са се преместили при тях, но имат нужда от помощ. Такива млади хора са повече внимателен към съдбата на децата и възрастните си роднини, като същевременно не създават семейство, включително по материални причини.
„Тази инвестиция се превръща в друг компонент от настъпващата зряла възраст“, казват някои изследователи. Но трябва да се гледа по-детайлно. Днес преходът към ролята на възрастен отнема повече време.
Класическото създаване на семейство и намиране на работа не е толкова важно при дефинирането на израстването. Необходимостта да станете съпруг и родител става все по-малко ценена като атрибут на живота на възрастните. Постепенно на преден план излизат „трите големи” критерия -способност за поемане на отговорност, независимо вземане на решения и финансова независимост. Но във всеки случай възрастта, на която човек наистина става възрастен, обикновено настъпва след 29 години, категорични са специалистите.