Много хора се питат какво да правят с вещите на болни или починали роднини и приятели, дали могат да се носят, дават ли се на други или това никога не трябва да се прави. Решихме да разбулим загадката и да отговорим на тези въпроси.
Съществуват много суеверия, свързани с болести и смърт, а нещата, които са принадлежали на починал човек, неволно се превръщат в единствения материален носител на определена памет за него. Според общоприетото погрешно схващане, вещите на починалите хора могат да носят „отрицателна енергия“ и да повлияят неблагоприятно на този, който ще ги използва по-късно.
Оказва се, че това обаче не е нищо повече от суеверен страх – нещата не могат да навредят на човек, освен ако самият той не ги надари с някаква „магическа сила“ в ума си. Християнството гледа на този въпрос по-опростено. Отдавна съществува обичай дрехите на починалите роднини да се раздават на бедните, в памет на починалия и с цел молитвено възпоменание.
Благоговейното отношение към личните вещи на мъртвите е отразено в християнската традиция на почитане на реликви – неща, които някога са принадлежали на светци, докато, разбира се, много езичници ги издигат до ранг на „амулет“ или лекарство, дарявайки ги със специална „лечебна“ сила.
Християнството, от друга страна, всъщност не е склонно да придава на обектите някакви самодействащи се самоценни „енергии“ – нито „положителни“, нито „отрицателни“.
Единствената реална опасност, която може да дойде от дрехите и личните вещи на човек, са някои заразни болести. Тогава, разбира се, контактът с тези предмети трябва да се избягва просто по медицински причини.
Също така, съвети да не се използват нещата на болни и починали могат да се чуят от психолози и психотерапевти – мнозина не препоръчват да правите това, само за да не влошите емоционалния стрес и болката от загубата, но това не е свързано с мистицизъм.