Вероятно във всеки у нас съществува искреното желание да узнае какви са неговите корени. Дори без да го осъзнаваме, нашите предци са оставили дълбок отпечатък върху нашата същност и идентичност. От начина, по който изглеждаме, през традициите и обредите, които извършваме на всеки празник, до автентичните рецепти, които и до днес ни карат да си оближем пръстите.
Има много научни трудове, базирани на исторически източници, които изследват произхода, бита и традициите на българския народ и въпреки това учените невинаги са единодушни в своите теории. Но освен в старите книги, повече знания за предците ни може да ни даде тяхното традиционно облекло – българските народни носии.
Народните носии – огледало на душевността на старите българи
Векове наред основното облекло на българите са били традиционните народни носии. В тях те са вложили много голям част от своите вярвания и традиции.
Нашите предци са вярвали, че изработката на български народни носии е сакрален акт и по тази причина това се е случвало само на специални дни. Облеклото е било предназначено да запази не само тялото, но и душата от зли духове и лош късмет. Според етнографите, шевиците върху ризите и върху останалите елементи от носиите са се поставяли на местата, от където се е смятало, че зъл дух може да се всели в човека. Самите шевици носят закодирани в себе си определена символика, но освен декоративни, те са имали и защитни функции.
Цветовете на народното облекло също не са случайни. Нашите предци са им придавали различно значение. Така например, червеното е цвят, който символизира кръвта, плодородието и огъня. Бялото са свързвали с чистота и невинност. Известно е, че в някои райони бялото е свързано и с края на живота и хората носели бели дрехи на траурната церемония. Зеленото пък е цвят, който е пряко свързан с живота и силата.
Многоликата българска носия
Изключително интересно е, че в различните етнографски области, които са общо шест на брой, могат да се открият разнообразни видове мъжки и дамски народни носии. Още по-интересното обаче е, че начинът, по който изглеждат, както и материалите, от които са направени, отговарят на мястото, климата, дейността и начина на живот на хората от конкретната област.
Така например, традиционната родопска народна носия включва елементи, направени от вълна. Известно е, че българите от този край са се препитавали основно с животновъдство и по-конкретно с отглеждане на овце. В допълнение, по-студеният планински климат е изисквал те да носят по-топли дрехи, особено през зимните месеци.
Носиите за всеки отделен регион са били толкова характерни, че хората лесно са могли да разпознаят от къде идва даден човек, само като видят дрехите му. Освен чисто териториални различия, съществуват и такива на социално ниво. Например, младите неомъжени момичетата са носили различни носии от омъжени и задомени жени. В допълнение, както мъжете, така и жените са имали и празнични носии, с които са се пременяли на важни поводи – сватби, църковни празници и др. В някои региони е било характерно в носията да присъстват определени шевици, които са се свързвали с родовата принадлежност и са се запазвали през поколенията.
С други думи, може да обобщим, че макар народните носии не могат да говорят, те са съхранили и разказват много ценни факти за бита, културата и традициите на старите българи. Те ни помагат да опознаем тяхната душевност, да затворим очи и да си представим, какви са били те, как са изглеждали, в какво са вярвали и как е протичал всеки техен ден. Народните носии са уникално наследство от нашите предци, което ние трябва да съхраним и предадем нататък.