Човекът е социално същество, той трябва да общува с други хора волю-неволю. Не всеки контакт обаче е положителен. Има хора, които са интересни, с тях се чувстваме добре, а има и други, меко казано – непоносими.
Обикновено най-трудно е да се общува с глупавите хора, но оценката на интелигентността е индивидуален въпрос. От една страна е трудно да се определи веднага дали човекът пред вас е умен или глупав. От друга страна, има няколко признака, които ясно показват липсата на интелигентност.
Да, съществуват и вътрешни усещания, които също не бива да се пренебрегват. Ако все още се колебаете как да оцените този или онзи, вижте какво казват психолозите. Подобно на високата интелигентност, ниската интелигентност има свои собствени признаци. Представяме ви най-очевидните от тях.
Глупавият човек говори само за себе си, говори високо, прекъсва събеседника
Глупавите хора по принцип са много лоши слушатели. Те говорят високо, прекъсват и обичат да говорят само за себе си. Те веднага се отличават на обществени места, най-вече, че говорят на висок глас. Не се притесняват да говорят по телефона пред всички, дори и да обсъждат нещо много лично.
Да, всичко това говори за липса на възпитание, но този факт също е много сериозно свързан с интелигентността. Няма противоречие – невъзпитаните хора рядко са умни. Умният човек знае правилата на общуване и действа според тях.
Черно-бяло мислене
Присъщо е на децата, но на тях е простено. Но да си вече възрастен и пак да виждаш всичко единствено в черно и бяло…
Глупавите хора вярват, че полутоновете нямат място в реалността. Те са уверени в своята правота и то категорично. Изобщо не им идва на ум, че нещата, освен черни или бели, може да бъдат и нюансирани.
Вероятно всеки човек в процеса на израстването си се е улавял да мисли, че преценките му като по-млад са се променили драстично. Само един интелигентен човек може да види разнообразието на житейската палитра. Това е повлияно от собствения и чуждия опит, от общуването с други хора и много други фактори.
Пример за универсална глупост, са мнения като: „Всички мъже изневеряват“, „Блондинките са глупави“, „Жените са лоши шофьори“ и още, и още…
Липса на чувство за хумор
Няма нищо по-характерно за умните хора от чувство за хумор. Когато двама души се смеят на нещо заедно, те се чувстват по-близки, възниква симпатия. Когато съпруг и съпруга се смеят на едни и същи шеги, те имат огромен шанс за щастлив живот. Същото важи и за приятелите. В крайна сметка това означава, че хората имат нещо общо помежду си.
Ако се шегувате, но човекът не разбра това, приема го враждебно или просто е объркан – работата е ясна. Този човек е далеч от умен.
Липса на мнение
Глупаците нямат собствена позиция по този или онзи въпрос, те се водят от общото мнение в собственото си стадо. Ако се обсъжда някакъв въпрос и човек не може да аргументира мнението си, това е тъжно. Тук не се разглежда емоционалното разсъждение, а само рационалното, разумното.
Трудно е да се общува с хора, които променят мнението си в зависимост от това с кого разговарят.
Една и съща история за всички поводи
Честно казано, подобно поведение може дори да говори за някакъв вид умствено. Или просто за безгранична глупост. Разказването на една и съща история на всички подред, с повторения, без да се съобразява, че всички вече са я чували, е признак на поведение на един глупав човек. По правило на такива хора дори не им хрумва, че историята е неподходяща или безинтересна, основното за тях е да разкажат и да станат, както те си въобразяват, център на внимание.
Умът не зависи от възраст и пол, статус или други такива аспекти. Това е сложно понятие, което формира отношението към човек. И е строго индивидуално нещо.
Човек, който веднъж е казал нещо глупаво или е постъпил глупаво, не е непременно глупак. Но прави ли го системно – със сигурност!