Според психолозите, всеки път, когато родител крещи на дете, то изпитва силен стрес и получава психическа травма. Крясъците са заплаха за неговата безопасност. А именно тя е една от най-важните нужди за нормалното развитие на детската психика.
Какво в такава една ситуация отличава добрия баща? Той знае какви фрази да използва вместо да крещи, така че детето да му се подчинява. Ето ги и тях.
„Аз съм на твоя страна“
Много бащи са сигурни, че с викане ще получат послушание от детето. Това обаче дава само краткосрочен ефект.
Не бива да повишавате тон – много по-ефективно е да кажете на детето, че не е само и татко винаги ще бъде на негова страна, каквото и да се случи. Това показва участието на родителя не само във възпитанието на детето, но и в неговия живот. Така се формира елементарна сигурност, няма смисъл детето да се страхува от баща си, а трябва в него да вижда опора и приятел.
„Разстроен си, виждам. Много съжалявам, че е станало така.“
Не всички родители знаят как да общуват с децата и често обезценяват чувствата им, но не оценят факта, че нервната система на детето изпитва огромно претоварване.
А и в нашето общество не е прието мъжете да изразяват емоциите си – във всяка ситуация трябва да остават силни. Затова, от поколение на поколение, повечето бащи не умеят да говорят за чувства и преживявания и предават същото студено безразличие на децата си.
Добрият татко не е човек, който може да принуди детето да се държи така, както иска. Добрият баща е в състояние да усети преживяванията на малкия човек и да му помогне.
„Кажи ми какво те тревожи“
Често бащите обезценяват преживяванията на детето, мислейки, че то не може да има проблеми. Или казват нещо от рода на: „Не се притеснявай, това са глупости“. Но всяко поведение има мотив.
Викайки на детето си, можете да постигнете послушание от него, но да загубите доверието му. Добрият баща няма да потиска чувствата на детето, а директно ще го попита за случилото се. Защото се интересува от живота му и умее да го изслушва.
„Какво друго мислиш, че можеш да направиш в тази ситуация?“
Това, че бащата от „мъдростта на изживените си години“ винаги знае по-добре кое е „по-добре за детето“, не означава, че той трябва да решава всичко вместо него. Но, за съжаление, точно това правят повечето родители.
Добрият татко, интересувайки се от мнението и желанието на детето, не само вдъхва доверие в него, но и учи малчугана да разбира по-добре себе си и да търси изход от трудни ситуации. Такъв баща става за детето не надзирател, от който да се страхува, а най-добър приятел и наставник.
„Отнасяй се с хората така, както искаш да се отнасят с теб“
Най-често бащата се свързва със силата. Широко разпространено е схващането, че той се включва в учебния процес, когато майката вече е вдигнала ръце. И най-често подобно участие е по-скоро демонстрация на сила и превъзходство.
Но какво прави един добър баща? Той дава на децата пример за съпричастност към хората. Когато детето види, че татко не използва сила, а знае как да преговаря, то взема пример от него. Той става разбиращо и съпричастно и тези качества не се възприемат като слабост на характера. Горната фраза също така учи детето на едно просто правило: ако иска добро отношение към себе си (включително от родителите си), трябва да се държи по същия начин – в случая, да е послушно и да бъде учтиво.
Бащата е толкова важен за детето, колкото и майката. Затова неговият метод на възпитание не бива да се свежда до крещене. Напротив – когато използва горните 5 фрази, той става негов приятел, способен да го подкрепи във всяка ситуация.