„Ти си по-умен, отколкото изглеждаш.“ Всеки е чувал това поне веднъж в живота си. От една страна събеседникът набляга на вашата интелигентност, но от друга ви дава да разберете, че създавате впечатлението на глупав човек.
Няма нищо по-лошо от това да знаеш, че светът те вижда като не толкова умен, колкото се опитваш да бъдеш. И това може не само да ви изиграе жестока шега в обществото, но и да ви попречи да получите работата или повишението, което искате.
И ако това се случва често, тогава трябва да направите самоанализ и да промените нещо в себе си.
Как можете да изглеждате по-умни в очите на другите? Оказва се, че не толкова зависи от външния вид. Тайната на успеха се крие в … гласа. Изненадани ли сте?
Тайната на гласа
В проучване на Чикагския университет студенти заснели на видео своите предимства, когато кандидатстват за конкретна работа.
Поканените работодатели били помолени да изберат подходящ кандидат и след това разделени на три групи: тези, които са гледали видеото, тези, които са слушали аудиото, и тези, които се ограничили до четене на текстовата версия.
Изследователите стигнали до заключението, че външният вид не играе никаква роля за това колко умни са изглеждали на интервюиращите. Ключов фактор при избора се оказал техният глас.
Защо? Всичко е свързано с човешката еволюция: изследователите са сигурни, че тембърът на гласа му непрекъснато се променя, придобивайки признаци на компетентност и високо ниво на интелигентност на своя собственик.
Ето и трите основни характеристики на гласа, които показват интелектуалното ниво на събеседника:
Бърза реч
Хората възприемат бързата реч като бърборене на глупости. Тези, които говорят спокойно и ясно, се възприемат от слушателите като по-уверени личности от тези, които говорят бавно. По-специално, те се считат за по-компетентни и приятелски настроени.
Идеалната скорост на говорене е в диапазона от 140-160 думи в минута. Това е скоростта, с която разказвачите „четат“ аудиокниги на глас.
Разводняване на речта
Това означава използване на звуци, които ви карат да спрете, за да помислите какво да кажете. Например, когато „цепецнем“ с някое дълго „ъ“. Всъщност, добре е напълно да изчистим речта от такива паразитни думи, защото ни карат да изглеждме некомпетентни и несигурни.
Но как да се отървете от този лош навик? Лиза Маршал, автор на „Интелигентен разговор: Ръководство за успешна комуникация във всяка ситуация“, казва, че най-лесният начин е да запишете какво казвате на събеседника си и след това да слушате записа по пет минути всеки ден в продължение на две седмици.
Така ще разберете къде правите грешки и ще можете да се отървете от тях. Маршал предполага, че е по-добре да направите пауза по време на разговор, отколкото да запълните тишината с междуметия.
Понижаване на интонацията
Става дума за по-дълбок и нисък глас. Такъв глас звучи зряло и уверено, докато повишените тоналности се свързват с инфантилност и нервност.
Много е важно да започвате и завършвате изреченията в логическа последователност. Не прекалявайте с понижаването на интонацията, в противен случай хората ще помислят, че сте доста сприхав и груб човек.