В живота ни много зависи от това как се отнасяме към себе си, твърдят психолозите. Нашият личен живот, кариера, семейни отношения могат да пострадат от нашето самочувствие. Следователно, първо трябва да обичате себе си и след това да поискате реципрочно чувство от другите.
Защо някои хора, които нямат зашеметяващ външен вид и блестяща кариера, обичат себе си, докато други не? Това е свързано с това как сме израснали и се развили. Но преди да обвинявате родителите си за всичко и да приемате техните грешки или житейски трудности лично и да си кажете, че сте „глупаво нещастен“, знайте, че можете да поправите нещата.
Повечето, уви, не обичат себе си – има късметлии, които имат толкова нереален късмет със семейството и средата си, че определено нямат нужда от терапия. За съжаление, тези хора не са много.
Как се формира любовта към себе си?
Човек, който не обича себе си, не може да приеме обич и похвала, а също така не може да хвали другите. Първият ни урок по любов идва от нашите родители. Бебето е докосвано, гушкано, целувано, то усеща любов на физиологично ниво. Това формира у детето отношение към себе си и заобикалящия го свят – то изглежда добро и безопасно място.
Човек, който не обича себе си, е бил постоянно засрамван и укоряван в детството – дори за малки грешки.
Следващите уроци по любов получаваме в процеса на обучение. От 3 до 5 години детето става непослушно и своенравно. Родителите реагират различно на първия бунт на децата: някои спокойно, без да се карат, а други постоянно оказват натиск чрез чувството за вина и срам – „не те ли е срам“, „виж какво направи пак“, „не си дете, а цяло наказание”.
Когато детето порасне, родителите са изправени пред редица предизвикателства: децата може да не са доволни от успеха си в училище или външния вид. Някои родители започват да им натрапват своите провали и комплекси. Например, майката се чувства дебела или самотна и казва на дъщеря си: „Погледни се в огледалото, момчетата няма да те харесат.“ Докато умните родители приемат детето си такова, каквото е и го обичат безусловно.
Човек, който не обича себе си, е бил постоянно подценяван.
В пубертета, освен родителите, средата също оказва влияние върху формирането на любов към себе си. Детето получава уроци по взаимодействие с външния свят, започва да взема пример от връстници, идоли, звезди, учители … Те го вдъхновяват с любов или неприязън към самия него. Например, дете може да стане жертва на тормоз в училище, да му се подиграват, учителите да го подценяват в оценките. Всичко това изгражда отношението му към самия него.
Човек, който не обича себе си, постоянно се фокусира върху своите провали, дори и най-малките. Ако има високо самочувствие, той забелязва всяка похвала, приема я, знае как да я оцени. Ако не, тогава той фокусира вниманието си върху събития, изявления и действия, които потвърждават, че той е безполезен, че няма за какво да се обича. Такъв човек се опитва да спечели любовта на другите, като постоянно им угажда или влага живота си в опити да компенсира своята „малоценност“. Например, ляга под ножа на хирурга, не спира да спазва всякакви диети, стреми се винаги да бъде пръв във всичко, дори и ако е напълно безсмислено.