Нивата на холестерола в кръвта трябва да се следят не само при хората над 40 години. Според лекарите, високият холестерол, който води до атеросклероза и е една от основните причини за инфаркти и инсулти, се среща дори и при кърмачетата.
Повишените нива на холестерол в кръвта се считат за една от основните причини за атеросклероза, заболяване, при което в съдовете се образуват мастни плаки, които пречат на нормалния кръвен поток.
Има много теории за развитието на атеросклерозата – учените все още не могат да отделят единствената и основната. Някои смятат, че се провокира от възпаление, други – че става дума за механично увреждане на стените на кръвоносните съдове. Но едно е важно – без повишено ниво на холестерол в кръвта, атеросклерозата определено няма да се развие, казват лекарите.
Мит 1: Високият холестерол не е наследствен
При мутации в определени гени високите нива на холестерол могат да се предават от поколение на поколение. Фамилната хиперхолестеролемия се среща в две форми.
Едната е тежка, но, за щастие, рядка (хомозиготен). Втората (хетерозиготен) е много по-често срещана. Според епидемиологичните проучвания, един на всеки 250-300 души страда от него. Наследяването на хиперхолестеролемия се предева вертикално – като правило, от роднини от първа линия на родство (родители, баби и дядовци). При лоша наследственост висок холестерол се открива дори при новородени.
Мит 2. Преди да навършите 40 години, няма смисъл да правите тест за холестерол
Високият холестерол може да се предава по наследство и е важно да го „хванете“ възможно най-рано. Високият холестерол „не боли“ – невъзможно е да се усети. Следователно, правенето на липидограма (кръвен тест за холестерол и различните му фракции) има смисъл на всяка възраст. Навсякъде по света се провеждат програми за скрининг на холестерол при ученици и дори при раждане.
Разбира се, всяка възраст има свои собствени правила. Ако няма рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания и никой в семейството не е страдал от висок холестерол, тогава експертите препоръчват редовен скрининг за холестерол при мъже след 40 години, при жени – след 50 или след менопаузата. Колко често – всичко зависи от това какво показват резултатите от изследването и колко е превишена нормата.
Мит 3. Ако общият холестерол е нормален, можете да се успокоите
Кръвният тест за общ холестерол е добър за откриване на тежки генетични нарушения на липидния метаболизъм. Ако човек види в анализа „общ холестерол 8,0“ със скорост 5,2 mmol / l, тогава веднага ще му стане ясно, че нещо не е наред и трябва да посетите лекар. Въпреки това, дори резултатът от 5,2 mmol / l не означава, че всичко е наред. Често се случва общият холестерол да е нормален или леко повишен, но при „разпределение“ на фракции се оказва, че всичко това се дължи на високо ниво на „лош“ холестерол (например 3,8 mmol / l или 4,0 mmol / l ) и ниско ниво „добро“. Ето защо, лекарите малко се ръководят само от този анализ и предписват цялостно проучване. Стандартната липидограма или така нареченият липиден спектър включва оценка на общия холестерол, липопротеините с ниска плътност (LDL), липопротеините с висока плътност (HDL) и триглицеридите (TG).
Мит 4. Нормата на „лошия“ холестерол е еднаква за всички
Нормата на „лошия“ холестерол в кръвта зависи от нивото на сърдечно-съдовия риск на човек. Рискът се изчислява индивидуално – за това лекарите използват специална скала SCORE (Системна оценка на коронарния риск). Той показва колко висок е рискът да умре от сърдечен удар или инсулт през следващите 10 години. Изчислението взема предвид възрастта, наследствеността, тютюнопушенето, кръвното налягане, съпътстващите заболявания и т.н. В резултат на това пациентът е в зелена, жълта, оранжева или червена рискова зона. Колкото по-червена е, толкова по-голям е рискът. При някои заболявания човек автоматично попада в зоната на висок и много висок риск – например със захарен диабет или хронично бъбречно заболяване (ХБН).
Числата 3.0 и 2.6 звучат много близо едно до друго, но всъщност има голяма разлика между тях. Зад тези цифри има голяма доказателствена база, която потвърждава, че ако намалим холестерола от 3,0 на 2,6 при пациент в „жълтата” зона, рискът от развитие на сърдечен удар ще бъде по-нисък. Ако дарите липиден профил по ваш избор, все пак е по-добре да покажете резултатите му на специалист – кардиолог, липидолог, който е специалист по тежки нарушения на липидния метаболизъм или на общопрактикуващ лекар.
Мит 5. Холестеролът влиза в тялото само с храна
Само част от холестерола получаваме отвън, с храната. По принцип той се синтезира във вътрешните органи, например в черния дроб. Колко холестерол идва от храната или се произвежда вътрешно, това съотношение варира в зависимост от диетата.