„Няма идеални жени. Нито мъже. Колкото повече търсим идеалния или идеалната, толкова повече ще ходим съкрушени с поглед в земята и бучка в гърлото“ – каза Стефан Попов.
Стефан Попов е роден в Търговище, завършва английска езикова гимназия във Варна, след което идва в София и записва актьорско майстворство в НАТФИЗ. Талантливият първокурсник бързо получава една от главните роли във филма „Пътят към Коста дел Маресме“. Филмът разказва за една любовна история между трима младежи по време на депортирането на евреите, в която Стефан играе ролята на нахакания младеж. Филмът бе избран да представя България на 87-те филмови награди на американската филмова академия в категория „Най-добър чуждоезичен филм за 2014 г“. Въпреки, че името на Стефан Попов стана част от уикипедия, а лицето му се появява по кината, телевизиите и билбордовете, той смята, че човек на тази възраст не може да претендира за известеност. Трудно е човек да прецени дали Стефан използва aктъорските си умения само под светлините на прожекторите, но със сигурност притежава изразено чувство за хумор. Чаровен, усмихнат, устремен, с чисти намерения и радост към чуждия успех, младият актъор сподели, че вече му се е отворил апетита за нов филм.
Как минава един обикновен ден на Чефо?
Денят започва със сутрешен блок, кафе с едно захарче и зърнена закуска с мляко. Всеки ден трябва да съм от 9:00 часа в НАТФИЗ, репетира се всеки ден, за съжаление често заради това изпадам в рутина. Свободното време е единствено вечерта, запълвам го сред хора, но е важно за мен да оставам понякога и сам.
Опиши себе си само с три думи:
Позитивен, последователен и откровен.
Любим актьор и филм?
Леонардо ди Каприо, за мен е актьорът на 21 век. Няма слаба роля в последните си филми, избяга от сладникавото амплоа в „Титаник“ и направи съществен прогрес. Много са, от изгледаното през изминалата година сериозно впечатление ми направи „2 years a slave“.
Как спечели главната роля във филма „Пътят към Коста дел Маресме“?
Кастинг в четири кръга. С мечтаене, визуализация, труд, шанс, чистота на намеренията и радост към чуждия успех, защото само така самият той ще дойде и при теб. Злобата отблъсква всичко.
Какво е усещането да играеш във филм, който бе номиниран за Оскар?
Не е бил номиниран, а просто българското предложение за чуждоезичен Оскар…. наред с още 80 филма. Не би било правилно да си придаваме излишна важност, защото от високо се пада най-тежко. Справка – Кубрат Пулев.
Промени ли те това, че стана известен?
Не мога да определя моментния интерес от предимно хора на моята възраст за известност. За да изградиш име и да придобиеш популярност трябват години труд, отдаденост и гледане непоклатимо в една цел.
Каква е идеалната жена в очите на Стефан Попов?
Няма идеални жени. Нито мъже. Колкото повече търсим идеалния/идеалната, толкова повече ще ходим съкрушени с поглед в земята и бучка в гърлото. Жената до мен трябва да се описва само с една дума и нищо повече – „вдъхновение“.
Има ли нещо общо момичето от филма „Пътят към Коста дел Маресме“ с днешните момичета на тези години?
Пряко свързани са, да не кажа огледален образ на половината момичета във възрастовата граница 13-19. Шели е като тях – избира нахакаността (Жожо – моя милост) пред чистата доброта (Мони – Кристиян Макаров). Май трябва да си винаги една доза наперен, за да ти връзват. Не знам. Не ги разбирам. (смее се)
Харесват ли мъжете такива закачливи девойки?
Тези с нормално сексуално либидо – да.
Помагат ли ти актьорските умения в реалния живот и по-специално в отношенията с жените?
На подсъзнателно ниво, сигурно. Жените обаче не могат да бъдат цел. Те са просто приятната подправка, която съпровожда сбъдването на мечтите и идеалите.
Съжаляваш ли за нещо, което си пропуснал да направиш дотук?
Както казва Апостол Карамитев в едно интервю „За нищо не съжалявам и от нищо не се срамувам“. Всичко става с причина. Благодаря на Вселената дори и за неуспехите и малките загуби, които срещам както всеки друг човек.
Бъдещи цели.
Втори филм, разбира се. Вече ми се отвори апетита, не предположих, че толкова бързо ще огладнея за нов труд. Усилията ми ще са свързани в превръщането ми от студент третокурсник в отговорен професионалист. С подценяване и фалшиво его не се стига далеч.
Снимка: Стефан Попов – Чефо (личен архив)